ELTE BTK Szláv és Balti Filológiai Intézet
ELTE
Szláv Filológiai Tanszék - Bolgár Szak

 
prof. Trendafilov Hristo
bolgár lektor
 
Életrajzi adatok

Született: Anton (Bulgária), 1952.01.06.

Szakmai életrajz

  • 1978:               bolgár-orosz diploma a Sumeni Konsztantin Preszlavszki Egyetemen
  • 1978-1980:     a Preszlávi Nyelvészeti Iskola Tudományos Központ bölcsész munkatársa
  • 1984:              kisdoktori fokozat megszerzése irodalomtudományból (dolgozat címe: Konsztantin filozófus polemikus öröksége az óorosz irodalomban)
  • 1984-1991:     egyetemi oktató a Sumeni Egyetem Irodalom Tanszékén
  • 1985-:             a Bolgár Tudományos Egyesület tagja
  • 1988-:             az Írók Egyesületének tagja Sumenben
  • 1991-1995:     bolgár lektor a Szentpétervári Egyetem Szláv Filológiai Tanszékén
  • 1994:               egyetemi doktori fokozat megszerzése irodalomtudományból a Szentpétervári Egyetemen (a dolgozat címe: Joan Damaszkin erkölcsi tanításai az óorosz irodalomban)
  • 1994:              egyetemi docensi kinevezés a Sumeni Egyetemen
  • 1995-2005:     a Sumeni Egyetem Bolgár Irodalom Tanszékének docense
  • 1998-:             a Bolgár Irodalmi Tudományos Egyesület tagja
  • 2005-:             bolgár lektor az ELTE BTK Szláv Filológiai Tanszékén

Nyelvismeret:

  • anyanyelvi szintű: bolgár
  • felsőfokú: orosz
Tudományos fokozat
1994 – PhD
Munkakör
bolgár lektor, Szláv és Balti Filológiai Intézet, Szláv Filológiai Tanszék, Bolgár Szak
Munkáltató szervezeti egység
ELTE BTK Szláv és Balti Filológiai Intézet, Szláv Filológiai Tanszék
Elérhetőség
e-mail:
Oktatási tevékenység

BA-képzés:

  • bolgár nyelvgyakorlat
  • bolgár nyelvfejlesztés
  • a bolgár irodalom története a kezdetektől napjainkig
  • a bolgár irodalom a 19-20. században

MA-képzés:

  • bolgár nyelvgyakorlat
  • bolgár szaknyelvi nyelvgyakorlat
  • a régi bolgár irodalom története
  • a legújabb bolgár irodalom története
  • bolgár irodalmi szakszeminárium

PhD-képzés:

  • a bolgár irodalom története
  • konzultáció
Tudományos tevékenység
Az óbolgár irodalom kutatása.
Publikációk

 

MONOGRÁFIA, MONOGRAFIKUS TANULMÁNY

  1. Етюди по поетика на историята. Пловдив, 1994, 119 p.
  2. П. Димитров. Черноризец Храбър. Шумен, 1995, 200 p.
  3. Младата поезия: 1975-1989. Шумен, 1995, 111 p.
  4. Хазарската полемика на Константин-Кирил. София, 1999.
  5. Роман Якобсон. Езикът на поезията. София, 2000.
  6. В. Бичков. Кратка история на византийската естетика. София, 2000.
  7. С. Аверинцев. Ранновизантийската литература. Традиция и поетика. София, 2000. 
  8. Йоан Екзарх Български. София, 2001.

GYŰJTEMÉNYES KÖTETBEN MEGJELENT TANULMÁNY

  1. Жанрът на Херсонската легенда. In: Наука и общество. Сборник в чест на акад. Емил Георгиев. Szófia, 1986, 232-239.
  2. Език и реч на историята. In: Сборник с доклади от научната сесия по случай учредяването на клуба на младия научен работник. Шумен, 1986, 18-22.
  3. Проглас към Евангелието на Константин-Кирил като средновековен манифест In: Проф. д-р Симеон Русакиев. Сборник с научни доклади и съобщения. Шумен, 1987, 147-153.
  4. Сказание за буквите на Черноризец Храбър. Рецепция и функция. In: Сборник с доклади от II-ри конгрес по българистика. Стара българска литература. Литература на българското Възраждане. Szófia, 1987, 91-98.
  5. Житие Константина (Кирилла) Философа (Пространное). In: Словарь книжников и книжности Древней Руси. Первая половина XIV в. Л., 1987, 155-159.
  6. Житие Мефодия (Пространное). In: Словарь книжников и книжности Древней Руси. Первая половина XIV в. Л., 1987, 162-163.
  7. Интерьер реальности в житии Константина и вопрос об аутентичности его авторких текстов. In: Dziedzictwo misji slowianskiej Cyryla i Metodego. Kelce, 1988, 49-63.
  8. К вопросу об источниках и становлении древнеславянской экзегетической топики. In: Sixieme congres international d`etudes du sud-est evropeen. Sofia. 30 agout - 5 septembre 1989. Resumes des communication. Art. Droit. Ethologie. Instruments du travail. Literature. Tables rondes. Linguistique. Sofia, 1989, 177-178.
  9. Детронацията на Владимир-Расате в плана на формата. In: Литература и култура. Sofia., 1992, 84-93.
  10. Приписката на Черноризец Тудор Доксов и първобългарската летописна традиция. In: Преслав. Т. 5. Шумен, 1992, 275-280.
  11. К вопросу о первой славянской грамматики и о ее авторе. In: Преслав, T. 4. Sofia, 1993, 217-223.
  12. Азбучният акростих “Аз преже о господе бозэ начинаю вэщати” и кирило-методиевата традиция. In: Сборник в чест на акад. Димитър Ангелов. Sofia, 1994, 124-131.
  13. Хазарската полемика на Константин-Кирил и старобългарската литература от IX-ти/началото на Х-ти век. In: Преславска книжовна школа. Т. 1. Sofia, 1995, 138-149.
  14. Небеса Иоанна Экзарха как пораждающая модель (обзор списков и структура текста). In: 1100 години Велики Преслав. 2. Шумен, 1995, 60-90.
  15. Научният път на Пейо Димитров. In: Медиевистични изследвания в памет на Пейо Димитров, Шумен, 1996, 11-14.
  16. Службата за Методий на Константин Преславски като исторически извор. In: Епископ-Константинови четения, Шумен, 1996/3, 34-43.
  17. Новые списки “О письменах” Черноризца Храбра. In: Епископ -Константинови четения, Шумен, 1996/2, 222 -227.
  18. Славянската патристика: вчера, днес, утре. In: Медиевистични изследвания в памет на Пейо Димитров, Шумен, 1996, 17-24.
  19. За литературно-критическите опити на Кирил Христов. In: Кирил Христов. Нови изследвания, Шумен, 1997, 32-40.
  20. “Център” и “периферия” като метаезикови универсалии в средновековните преславски текстове. In: Трудове на катедрите по история и богословие, Шумен, 1997/1, 228-239.
  21. Инверсия на стила. In: Годишник на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. Т. ХIV А. Шумен, 1997, 32-40.
  22. Иоанн Экзарх и становление славянского теологического монологизма. In: Медиевистиа и културна антропология. Сборник в чест на 40-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова, София, 1998, 154-161.
  23. Предисловие Иоанна Экзарха Болгарского к переводу Богословия (Небеса) Иоанна Дамаскина в древнерусской рукописной традиции. In: Русь и южные славяне: Сборник статей к 100-летию с дня рождения В. А. Мошина (1894-1994), Санкт Петербург, 1998, 305-313.
  24. К дальнейшему изучению семиотики истории. In: Трудове на катедрите по история и богословие, Шумен, 1998/2, 109-118.
  25. Св. Методий като затворник в Швабия: поетика на хронологията. In: Трудове на катедрите по история и богословие, Шумен, 1999/3, 107-114.
  26. Виктор Бичков и православната естетика. In: Годишник на ШУ “Епископ Константин Преславски”, том ХV А, Шумен, 2000, 4-9.
  27. Роман Якобсон, литературоведът. In: Езикът на поезията, София, 2000, 5-23.
  28. Словото на Аверинцев и традициите на византийската поетика. In: Ранновизантийската литература: традиции и поетика, София, 2000, 5-26.
  29. Как расте тревата In: Даниела Табакова: 24 синапени зърна, Шумен, 2000, 3.
  30. Език и реч на историята. In: Столетие. Литературна антология Шумен 1900 - 2000, Шумен, 2000, 161-164.
  31. Българските “Клетници”. In: За Вазов: Юбилейна научна сесия 150 години от рождението на Иван Вазов, Силистра, 2000, 70-75.
  32. Сетните на едно излъчване: десет години без Пейо Димитров. In: Трудове на Катедрите по история и богословие. В памет на Пейо Димитров. София, 2003, 126-141.
  33. Съществувала ли е оригинална българска историография? In: Словестност и литература. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Енчо Мутафов. Благоевград, 2003, 83-90.
  34. Царь Симеон – интерпретатор “Богословие” Йоанна Дамаскина. In: Slavia Orthodoxa. Език и култура. Сборник в чест на проф. дфн Румяна Павлова. София, 2003, 395 -397.
  35. Черноризец Храбър като Черноризиц и Храбър. In: Трудове на Катедрите по история и богословие. 6. В чест на 75-годишнината на проф. дтн Тодор Събев. София, 2004, 135-144.
  36. Проглас към евангелието – жанр – прецедент и функционална множественост. In: Сборник в чест на проф. дфн Георги Данчев. Материали от nМеждународната научна конференция Велико Търново, 13 – 14 декември 2002г. Велико Търново, 2004, 63-70.
  37. Небеса Иоанна Экзарха Болгарского в древнерусской русской традиции: обзор списнов. In: Глубины духовныен. ІІ. Архив за старобългарски извори. Шумен 2004, 9-73.
  38. Бележки върху българската омилетика през ІХ – Х в. In: Литературна историография и възрожденска култура. Шумен, 2004.
  39. Проф. Тотю Тотев и велики Преслав. In: Проф. Тотю Тотев и столицата Велики Преслав. София, 2006, 9-15.
  40. Историческата антропология на Арон Гуревич In: Гуревич: Средновековният свят: културата на мълчащото множество. София, 2005, 5-14.
  41. “Център” и “периферия” като метаезикови универсалии в средновековните преславски текстове. In: Проф. Тотю Тотев и столицата Велики Преслав. София, 2006, 409-419.
  42. Quelle belle nurte. (За топиката на историята в романа „Война и мир”) In: Реката на времето. Река времен. Сборник статии в памет на проф. Людмила Боева (1934-2001). София, 2007, 289-299.
  43. Сверх-поведение в болгарской культуре Х в. In: Miscellanea Slavica. Сборник статей к 70-летию Бориса Андреевича Успененко. Москва, 2008, 311-319.

EGYETEMI SEGÉDLET

  1. Учебные задания к курсу разговорного языка для студентов III курса: Архитектурные и исторические памятники Петербурга. Часть II. Эрмитаж. – Санкт Петербург, 1995, 36 p.
  2. Антология болгарской литературной критики. Санкт Петербург, 1998.
  3. Христоматия по стара българска литература. Пловдив, 1998, 490 p.

FOLYÓIRATCIKK

Lektorált külföldi folyóiratcikk:

  1. Най-младата поезия и времето. Тракия, 1978/1, 181-189.
  2. Осмисляне на опита. Литературен фронт от 18. 1980/ VII.
  3. Иван Цанев. Традиция и индивидуален талант. Тракия, 1981/2, 136-142.
  4. Кириловото определение на философията. Език и литература, 1982/1, 49-53.
  5. Без изненади. Септември, 1982/4, 188-189.
  6. Леонид Кавелин като изследовател на старобългарския Х-ти век . Преслав, 1982/14.
  7. Между съмненията и надеждата. Септември, 1983/7, 212-222.
  8. Важни наблюдения в две старобългарски преписки от Преслав. Преслав, 1983/15.
  9. Златният век като културен мит и историческа реалност. Преслав, 1984/17.
  10. Die altkirchenslawischen Vita Constantini und die Traditionen der slawischen Exegese. Byzantinoslavica, XLVI, 1, 1985, 33-39.
  11. Книгите на Константин-Кирил и словата на Методий. Die slawischen Sprachen, 9, 1985, 105-118.
  12. Неизвестный список Азбучной молитвы. Palaebulgarica, 1986/1, 77-80.
  13. Светлината на делника (Иван Давидков на 60 години). Септември, 1986/3, 244-247.
  14. Адмиралът на мечтите (70 години от рождението на Иван Пейчев). Септември, 1986/12, 220-223.
  15. Първоначалният държавен прочит на християнството в България. Проблеми на културата, 1988/6, 100-107.
  16. Нулевата степен на жанра. Език и литература, 1988/6, 48-53.
  17. Етническите основи на Ботевата поезия. Септември, 1989/5, 230-244.
  18. Старобългарският владетел като писател. (Антично-византийски образци и национална реализация). Литературна мисъл, 1989/4, 67-81.
  19. Пространное житие Константина-Кирилла и “Просветитель” Йосифа Волоцкого. (К вопросу о месте кирилло-мефодиевских традиций в литературе Московской Руси). Palaebulgarica, 1989/3, 83-98.
  20. Проблеми на университетската поезия. Септември, 1990/1, 205-220.
  21. Речта на Философа в староруската Повесть временных лет и полемическите традиции на Константин-Кирил. Старобългарска литература, 1990/22, 34-46.
  22. За тоталната и тоталитарната култура. Литературен фронт, 1990/22.
  23. Първото славянско просвещение и неговите школи. Die slawischen Sprachen, 1990/21, 85-103.
  24. Наблюдения върху славянския превод на Хрониката на Георги Синкел. Palaebulgarica, 1990/4, 100-110.
  25. Светилник на словото. Първото славянско просвещение. Литературен форум, 1991/18.
  26. Числото 3 формула и на тоталитаризма. Литературен форум, 1991/40.
  27. Недоизречените молитви на Лилиев. Златоструй: Литературен сборник. Шумен, 1995, 148-152.
  28. Новооткрити преписи на трактата “За буквите”. Българистика и българисти, София, кн. 2, 1996, 42.
  29. Переводы “Богословия” Иоанна Дамаскина в русской и славянской филологии. Труды Отдела древнерусской литературы, Санкт Петербург, т. 51, 1996, 658-667.
  30. Пространното житие на Константин-Кирил по Супрасълския препис от 1580 г. Преславска книжовна школа, Шумен,1997/2, 208-243.
  31. Александър Панченко – историк на славянската цивилизация. Преславска книжовна школа, Шумен, 1997/2, 5-14.
  32. Нов препис на Азбучната молитва от Константин Преславски. Любословие, Шумен, 1997/2, 113-115.
  33. “Богословие” Иоанна Дамаскина в переводе Иоанна Экзарха Болгарского (“Небеса”) и оригинальные произведения древнерусской литературы ХI - ХVI вв. Преславска книжовна школа, Шумен, 1998/3, 85-118.
  34. Роман Якобсон, литературоведът. Везни, 1998/9, 15-19.
  35. Диалогът Иван Рилски - Цар Петър като историософски факт. Преславска книжовна школа, Шумен, 1999/4, 20-31.
  36. “Небеса” Иоанна Экзарха Болгарского и древнерусские духовные центры. Преславска книжовна школа, Шумен, 1999/4, 165-194.
  37. Словото на Аверинцев и традициите на византийската поетика. Везни, 1999/10, 6-14.
  38. В памет на Стефан Кожухаров. Литературна мисъл, 1999/2, 183-186.
  39. Кога е роден архиепископ Методий? Златоструй, Шумен, 2000/4, 16-19.
  40. По повод на две книги. В-к Култура, София. 2000/42, 4.
  41. Вяра и история в два епизода от “Записките”. Литературен форум, 2001/18, 4.
  42. Тотю Тотев и Велики Преслав. Преславска книжовна школа. Изследвания в чест на проф. д.и.н. Тотю Тотев, София, 2001/ 5, 5-11.
  43. Три непубликувани преписа на трактата “За буквите” от Черноризец Храбър.  Преславска книжовна школа. Изследвания в чест на проф. д.и.н. Тотю Тотев, София, 2001/5, 5-11.
  44. Национален характер и научен канон. Литературен форум, 2001/43.
  45. История и благочестие: де се е поминал княз Борис-Михаил? Преславска книжовна школа, София, 2002/6, 103-113.
  46. Отиде си един от големите. Литературен форум, 2002/26, 6-7.
  47. Три непубликувани преписа на Херсонската легенда. Глбины кънижьнъ, Шумен, 2003, 7-66.
  48. Преславски извори за трактата “За буквите” на Черноризец Храбър. Преславска книжовна школа, т. 7. Изследвания в памет на проф. Иван Гълъбов. София, 2004, 279-291.
  49. Кирило–методиевите ученици според най-старото житие на наум. Преславска книжовна школа. Шумен, 2006/9, 242-251.

Lektorált idegen nyelvű itthoni folyóiratcikk:

  1. Смехът на цар Симеон. Studia Slavica Hungarica, Budapest, 2007/1-2.

 HAZAI KONFERENCIA KIADVÁNYBAN MEGJELENT CIKK

Lektorált idegen nyelvű cikk:

  1. Кога е роден архиепископ Методий? In: A bulgarisztika ma. Eredmények és távlatok. Opera Slavica Budapestinensia. Symposia Slavica. ELTE BTK, Szláv Filológiai Tanszék, Budapest, 2007, 121-127.

 LEXIKON-SZÓCIKKEK

  1. Кирил и Методий в художествената литература. Кирило-Методиевска енциклопедия. Том II. И-О. Sofia, 1995, 287-301.
  2. Кронщайнер, Ото. Кирило-Методиевска енциклопедия. Том II. И-О. Sofia, 1995, 468-470.
  3. Произведения, приписвани на Константин-Кирил Философ. Кирило-Методиевска енциклопедия. Tом ІІІ. П-С. София, 2003, 340-342.
  4. Тотев, Тотю. Кирило-Методиевска енциклопедия. Tом ІV. Т-Я. Допълнение. София, 2003, 8-83.
  5. Херсонска легенда. Кирило-Методиевска енциклопедия. Tом ІV. Т-Я. Допълнение. София, 2003, 384-388.
  6. Буланик, Димитрий. Кирило-Методиевска енциклопедия. Tом V. Т-Я. Допълнение. София, 2003, 623-625.

 BÍRÁLAT, RECENZIÓ

  1. (Розалия Ликова: Естетически прелом в поезията на 20-те години. Szófia, 1978.)Литературна мисъл, 1980/6, 159-162.
  2. (Георги Величков: От трите страни на барикадата.Szófia., 1980) Септември, 1980/12, 237-239.
  3. (Миряна Башева: Малка зимна музика. Szófia, 1979) Тракия, 1982/1, 123-125.
  4. (Владимир Левчев: 16 стихотворения. Szófia, 1981) Септември, 1982/6, 253-256.
  5. (Димитър Коруджиев: Градината с косовете. Szófia, 1984) Септември, 1985/9, 246-249.
  6. (Николай Димков: Рачо Стоянов. Szófia, 1984) Зорница, 1987/26-27, 144-145.
  7. (Екатерина Йосифова: Имена. Szófia, 1987) Септември, 1988/6, 251-253.
  8. (Българската литература и книжнина през XIII в. Szófia, 1987) Литературен фронт, 1988/22.
  9. (Петър Мутафчиев: Книга за българите. Szófia, 1987) Литературен фронт, 1988/35.
  10. Плодовете на романтичния копнеж. (Ганчо Мошков: Стихотворения. Варна, 1987) Пламък, 1988/8, 190-191.
  11. Сюжетите на един нов критически стил. (Михаил Неделчев: Социални стилове, критически сюжети. Szófia, 1987) Септември, 1988/9, 245-248.
  12. Към верен портрет на твореца. (Николай Звезданов: Неосветените дворове на душата. Szófia, 1987) Литературен фронт, 1989/13.
  13. (Тотю Тотев: Преславската керамична икона. Szófia, 1988) Byzantinoslavica, 1990/1, 73-74.
  14. (Петър Мутафчиев: Книга за българите. Sofia., 1987) Byzantinoslavica, 1990/2,  73-74.
  15. Задълбочено изследване. (Тотю Тотев: Преславското съкровище. Шумен, 1993) Епохи, II, В. Търново, 1993/2, 105-107.
Linkek és letöltések